Ако премахна кривата
на косата си
самотата ме залее с пяната си
реша, че света е тесен
за мечтателните ми магистрали
Черно море съвсем погине
цветята умрат
понеже страдам
Като скоча от оня мост
без чадър
(`щот обичам безмоторни полети)
със стъкло
спокойно
напресечно
усмихна вените си
погреба во век веков
изпепелена вината
мършави чувствата
когато студа пробие тялото
шапката стане шлем на болестта
инжекция изсмуче фецкото ми
склонността да забравям
не промени метода си
дърти фенки на Флойд (събрали се)
оплачат децата загинали
в света, в който
Екологията синонимничи
на загубено време
и безнаказано всичко
се endне
Кажи ми
Защото вечността (има ли я?)
е преимущество, но
на връзкарите гении
Аз искам сега
Кажи ми

eo
:)

;)))v gouemi koui4estva

0.о намирам нещата ти за доста интересни. Чета и препрочитам. Забъркани, дълбоки, разчупени, хаотични, просто харесвам.

освен да поблагодаря ;)

Авангардно и свободно ми звучат тези стихове - харесвам ги! Дерзай!

Благодаря за овациите!Надявам се да са основателни!Даааам, думата свобода ми се нрави най-вече;)))А пък тази "авангардно"...?! мислиш ли? Това е само едно чувство, което е вкаменено в един момент от битието ми. Но щом казваш... ъъъъъъъм